- Г-н Парамов, каква е оценката ви за икономическата политика на кабинета на ГЕРБ?
- Това правителство обира целия негатив на 20-годишния преход. От тази гледна точка е добре, че се случи така, че Бойко Борисов стана министър-председател и със строга ръка успя да ограничи до определена степен политическата класа. Погледнете реално системата - лявото пространство е един кръжец около Станишев, а дясното е съсипано отвсякъде. Тази политическа класа, която в момента управлява България, е абсолютно изродена и от нея не може да се очаква нищо. В момента главно надеждата, отправяна от българския народ към Бойко Борисов, може донякъде да подкрепи излизане от кризата. Ситуацията е тежка. Мисля, че страните от Европейския съюз също разбират, че без тяхна помощ няма да се оправим. Ярък пример за това са
5 млрд. лева за пътища, които ще бъдат покрити  от еврофондовете
Сега остава само ние да го разберем.
Задача № 1 за сегашното правителство е увеличаването на заплатите в държавния сектор и увеличаването на пенсиите. Нещо повече, ако се постигне, това ще предопредели нов, коренно различен стил на управление. Разбира се, не става въпрос да си правим някакви илюзии или пък да се вземат заеми от чужбина и да се раздават като заплати. Нужно е да се търси такава възможност единствено чрез активизиране на стопанството. Не може една Македония да осигурява минимална пенсия от 155 евро, или 300 лева, а ние да си говорим общи приказки по отношение на това колко сме добре и колко процента трябва да ни бъде дефицитът.
- Какво е най-наложително да се предприеме в тази ситуация?
- Сигналите са ясни, но не можем да вземем никакво сериозно политическо решение, без да се съобразим със статуквото, а то заради наследството от последните 12 години е много тежко. По чисто политически причини у нас кризата се превърна в системна, което също ограничава възможностите. Все пак смятам, че след изборите могат да се направят няколко сериозни крачки. На първо място да се активизира една целева финансова програма, която в съчетание с една допълнителна от типа "Барозу" или своеобразен план "Маршал" за България и за Румъния, ще ни помогне да постигнем положителни резултати. Очаквам и авторитета на Борисов да окаже влияние на Европейския съюз и оттам също да се стабилизират малко финансите, политиката по доходите и всичко останало.
- Често говорите за олигархията като главен фактор, стопиращ растежа у нас, може ли някой сериозно да се бори с нея?
- Българската олигархия се изроди в олигархокрация, защото голяма част от тези, които взеха средствата за производство, не успяха да развият производството. Ако бяха успели и бяха намерили начин да запазят работните места и да генерират ръст на БВП, то от това по-добро нямаше да има. Тогава трябваше да мислим само в чисто политологически план как да неутрализираме влиянието им върху политиката. За съжаление при нас олигархията получи наготово средствата, но не дава публичен доход. Не създава БВП, не дава заплати, а при липса на доходи попадаш във вторична криза. Щетата е двойна, веднъж от това, че си им подарил определено производство и второ, поради факта, че след като са взели машините, са ги продали и не осигуряват нищо на тези, които трябва да работят. Ако направим едно сравнение с Турция, при тях това вече се случи в периода 1991-1993 г. Сега, при коренно различна структурна държавна политика и отчетност, турската икономика дава недостижимия за нас ръст от 10% годишно.
- Какви са най-спешните реформи, които трябва да се направят?
- Няма магическа пръчка, но това, което можем лесно да направим, е да отделим политиканството от реалната политика. Например Бойко за 31 месеца направи 31 км метро. Дори никой да не иска да го приеме, това е реалност. В същото време тройната коалиция и преди това царското управление разполагаха с всички средства, дори претендираха, че имат някакъв излишък, но не направиха нищо. През следващите 20 месеца просто не можем да се простираме нашироко. Въпреки това смятам, че чрез европейските програми може да се постигне частичен изход за активизиране на няколко сектора от икономиката и оттам за повишаване на базата на доходите и на приходите в бюджета.
- Може ли да се говори за сериозно увеличаване на доходите?
- Може да се говори дори за шоково увеличаване на доходите, но това е деликатен икономически прийом, който е обвързан с функционирането и ефективността на валутния борд. През последните 4 години аз бях единственият в страната, който остро постави въпроса за ефективността на валутния борд. Напоследък вече се чуват и други гласове. Идва време, когато икономистите ще осъзнаят, че свръхстабилността, която ни дава бордът, може да се окаже измамна, защото чрез много малката проинфлационна база той не позволява на стопанството да се развива. Ако сравним отново с Турция, за последните 4 години там сумарно инфлацията е някъде към 16-17%, но в същото време за същия период имат 40% ръст. Докато ние сме като охлюв в черупка и каквито и движения да правим, те са в рамките на черупката. Мисля, че когато икономистите отчетат високата цена на застоя, ще го разберат. В момента е важно категорично да се подчертае -
започваме да се само-
изяждаме като икономика
Никой не желае да признае, че влизаме в "свредела на Чаушеску". Започваме да търсим само по какъв начин да заключим вратите на доходите и така затваряме възможностите за бърз и ясен диктат на реалните икономически условия. За похватите на Чаушеску напомня и предприемането на различни ограничителни мерки като 2% таван на дефицита. Само с ограничителни тавани, без развитие и активност не може да има допълнителни доходи.
- Казвате, че плащаме цената на грешки на политици от миналото?
- Всяко действие в голямата политика си има цена. Трябва добре да пресметнеш от кое какъв доход ще получиш. Веднага ще го илюстрирам. Навремето можеше например да вземем решение в парламента да направим официално Милко Ковачев милионер, но да не му даваме да се заиграва с ЕРП-тата. Щеше да ни излезе над 300 пъти по-евтино. Много по-малка вреда щеше да има за държавата, отколкото тази глупост, която направиха.
И обратното. Чешките пенсионни фондове получават приходи от сметките за ток на българските пенсионери, чиито пенсии са между 4 и 9 пъти по-ниски от тези в Чехия. Тоест нашите потребители осигуряват една висока норма на печалба в чешките пенсионни фондове, което служи за увеличаване на пенсиите на техните пенсионери. Това означава, че чешкото правителство и парламент имат мислене, единна политика по отношение на перспективите за своята държава, а Милко Ковачев и компания - не. Трябва да определяме българския политик според приноса му - подготвен ли е, крадлив ли е... Представете си само за миг, ако Плевнелиев приличаше на Гагаузов. Нищо нямаше да стане. От друга страна, огромната активност на Плевнелиев води веднага до компенсаторен ефект. Разбира се, всички, които лаят отляво и отдясно, не искат да видят това.
В тази връзка и АЕЦ "Белене" трябва да стане, защото ни е нужен резерв за баланс на ценовия микс, за да бъде токът по джоба на българите. Що се отнася до финансовите параметри на проекта, считам, че през следващите 3 месеца те ще се изяснят.
- Къде е мястото на държавата в тези процеси?
- Аз съм един от сериозните застъпници за мобилизиране на държавното влияние върху икономиката в страната. Правил съм сравнение с Великобритания, Франция и Италия и смятам, че ние сме се отдалечили много от тях в това отношение.
Спадът е ясен, но това не означава, че всички заплашени 1000-1200 компании ще фалират. Дълги години плакахме за свободен пазарен механизъм - ето той вече е налице. В крайна сметка всичко това ще доведе до понижение на цените и до нормализиране на неефективните разменни стойности при незавършеното строителство.
След неуспешните опити определени хора да получат първоначално натрупване на капитал за сметка на държавата, след финансовия срив, е желателно по съвсем различен начин да погледнем на държавата като организация. Да я натоварим с малко по-големи отговорности, защото българинът е свикнал с дисциплина отгоре. Няма нищо лошо държавата да установи принуда в определени направления, вместо да поддържаме една зле функционираща система. В противен случай объркваме мястото си - от една страна, сме в Европейския съюз, а от друга - водим някаква коренно различна антагонистична политика. Това важи с пълна сила и за лошото отношение към ромите. Не осъзнаваме, че воденето на политика на апартейд към тези хора ни загробва. След последните 14-15 години вече сме стигнали до положението да се намери някой цигански Нелсън Мандела. Рано или късно, той ще се появи, и помнете ми думата, ние скъпо ще платим за това. Не може да създаваме условия 12-годишни деца да раждат деца. Не може хора на 17-18 години да не са посещавали дори 1 час училище и да говорим за свободен избор. В самата ЮАР е абсолютно задължително от 6-годишна възраст всички да ходят на училище.

Интервю, автор: Иван Бутовски